Златю Бояджиев рисува „Две сватби” през 1970 г. в Париж специално за заседателната зала на българското посолство, където понастоящем се намира картината. Сватбата е много чест сюжет в неговото творчество. Изобщо цялата селска ритуалност, шум и пъстрота са основен източник на вдъхновение за този автор. В този случай сватбите са две – мюсюлманска и християнска, а селото над което редом с планините се издигат едновременно минаре, църковна камбанария и вековно дърво напомня всъщност една колкото гротескна, толкова и мила метафора на Родината в цялата й етнографска прелест.